Временна лудост | |
---|---|
![]() | |
Дата на излъчване (Франция) | 1 ноември 2006 г. |
Дата на излъчване (САЩ) | 16 октомври 2006 г. |
Оригинално име | Tarentule au plafond |
Английско заглавие | Temporary Insanity |
Сезон | 3 |
Епизод в сезона | 8 |
Епизод в сериала | 60 |
Списък с епизоди | |
предишен Тайната |
следващ Саботаж |
Временна лудост е осмият епизод от третия сезон и шестдесетият епизод от сериала Код Лиоко.
Описание[]
Епизодът започва в Картаген; докато Аелита събира данни на интерфейса, Од, Юми и Улрих се бранят от няколко манти. Докато Од и Улрих на оверборда отиват към тях, две манти работят заедно, за да изстрелят необичаен червен лазер към тях, което причинява отложена девиртуализация. След като мисията е завършена, Жереми е любопитен във връзка с това и планира да проучи какво се е случило. Когато обаче Од му напомни за това, че закъсняват на репетицията за училищното представление, Воините на Лиоко се връщат в академията без проучването.
В аудиторията, Улрих, Од, Жереми и Юми провеждат отворена репетиция, извеждайки сцена от третото действие на драмата Сирано дьо Бержерак. В сред сцена обаче, Од и Улрих започват да халюцинират, че са в Лиоко. Когато започнат да нападат членовете на публиката, вярвайки, че са чудовища на Ксана, Джим ги хвана и репетицията е отменена. Вярвайки, че са ментално болни, звънят на незабавна помощ и Улрих и Од биват отведени в градската болница. Юми и Аелита решават също да отидат в болницата, за да следват тяхното поведение, докато Жереми се връща в лабораторията, за да следва проучването на странния процес.
В болницата, Жереми звъни на Юми и потвърждава, че лазерът реално е причината на халюцинациите на Од и Улрих и казва, че тя и Аелита трябва да ги доведат в фабриката, така Жереми да може да изправи проблема. Юми отмъква медицинската сестра, докато Аелита влиза в стаята на Од и Улрих. Аелита се вкарва в тяхната халюцинация, за да ги накара да я следват, а заедно успяват да превъзходят болничния персонал и да побегнат в града. Междувременно, във фабриката, Джереми открива, че чудовищата на Ксана атакуват сърцето на Лиоко.
Когато Юми, Аелита, Улрих и Од стигнат в фабриката, всичките са изпратени в ледения сектор, където халюцинацията на момчетата се продължава; сега вярват, че са на Земята. Юми е изпратена в Картаген, за да брани сърцето на Лиоко, докато Аелита води момчетата до крайпътна кула, така Жереми да може да премахне халюцинациите.
На път до кулата, Аелита, Улрих и Од се натъкват на тарантула и един-два канкрелати. Междувременно, Юми стига до средищната зона и активира механизъма на ключа. Стига до небесния свод, а после влиза в камара, която съдържа сърцето. В ледения сектор, Аелита побеждава чудовищата и успява да въведе Од и Улрих в кулата и Жереми премахва халюцинациите.
Аелита, Улрих и Од после с транспортьора заминават в Картаген, докато Юми се бори срещу манти, за да защити сърцето. Тримата стигат в камарата на сърцето, баш когато Юми е девиртуализирана и на сърцето му изчезва последният защитен щит. Аелита обаче успява да спаси сърцето от последната манта, при което се девиртуализира. Жереми тогава девиртуализира остатъка на групата и задейства връщане в миналото.
Назад на репетицията, Пиер Шарден, преподавателят по драматична сцена, спира репетицията по средата и търси „повече лудост“. Воините на Лиоко се смеят на иронията, докато епизодът се завършва.
Любопитни факти[]
- Името на епизода на френски език е Tarentule au plafond, което може да се преведе като Тарантула на плафона.
- Със самото това, този епизод спада към някои от епизодите, които по заглавието се различават в английската и френската версия.
- Това е първият и единственият път, че е употребен и споменат халюциногенният лазер.
- Холомапата на титъл-екрана представя Лиоко без горския и пустинния сектор, които са били унищожени в епизодите съответно „Лиоко минус едно“ и „Претендентът“.
- Драмата извеждана в този епизод, Сирано дьо Бержерак, е истинска драма, която написа Едмон Ростан.
- Стаята 237, в която бяха сместени Од и Улрих в болницата, е същата, в която е сместена Сиси в епизода „Контакт“.